19 янв. 2024 г., 18:33

Без борба ще има само леден сън

668 1 3

Повдига ми се от света,

             в който днес живеем.

Свят затрупан от тъга.

             Отхвърлил всичко истинско, а пеем?

Пирати хвърлят своите була

             върху безгрижното ни съществуване.

Фар просветва в мига,

             но скоро гасне от потисничество и робуване!

Подлост повдига жестока ръка

             и ни хваща в железни окови.

Власт отравя вси сърца,

             към които е поела с устреми любовни!

И днес стоим и плачем затова,

            слушаме гръмките слова победни.

Знаем, все по-зле ще става.

            Сами сме  –

                    чуваме само своите удари сърдечни!

 

                                         15.07.2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за съветите, ранните ми стихове наистина са все такива
  • Напълно споделям мнението на Ева. Иначе римуването ви е на ниво.
  • Никога не сме сами, това го запомни от мен! Вместо да гледаш колко е сив света, помисли следващия път, как ти можеш да направиш света по-цветен! Ако всички гледаме негативно на живота, тогава ще изгум смисъл да живеем! Ти се опитай да промениш света към по-добро, и се радвай на слънцето всеки ден!
    Все пак те поздравявам, хубаво си го написал, но просто мисли по-ведро!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...