19 янв. 2024 г., 18:33

Без борба ще има само леден сън

669 1 3

Повдига ми се от света,

             в който днес живеем.

Свят затрупан от тъга.

             Отхвърлил всичко истинско, а пеем?

Пирати хвърлят своите була

             върху безгрижното ни съществуване.

Фар просветва в мига,

             но скоро гасне от потисничество и робуване!

Подлост повдига жестока ръка

             и ни хваща в железни окови.

Власт отравя вси сърца,

             към които е поела с устреми любовни!

И днес стоим и плачем затова,

            слушаме гръмките слова победни.

Знаем, все по-зле ще става.

            Сами сме  –

                    чуваме само своите удари сърдечни!

 

                                         15.07.2004г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за съветите, ранните ми стихове наистина са все такива
  • Напълно споделям мнението на Ева. Иначе римуването ви е на ниво.
  • Никога не сме сами, това го запомни от мен! Вместо да гледаш колко е сив света, помисли следващия път, как ти можеш да направиш света по-цветен! Ако всички гледаме негативно на живота, тогава ще изгум смисъл да живеем! Ти се опитай да промениш света към по-добро, и се радвай на слънцето всеки ден!
    Все пак те поздравявам, хубаво си го написал, но просто мисли по-ведро!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...