Jan 19, 2024, 6:33 PM

Без борба ще има само леден сън

660 1 3

Повдига ми се от света,

             в който днес живеем.

Свят затрупан от тъга.

             Отхвърлил всичко истинско, а пеем?

Пирати хвърлят своите була

             върху безгрижното ни съществуване.

Фар просветва в мига,

             но скоро гасне от потисничество и робуване!

Подлост повдига жестока ръка

             и ни хваща в железни окови.

Власт отравя вси сърца,

             към които е поела с устреми любовни!

И днес стоим и плачем затова,

            слушаме гръмките слова победни.

Знаем, все по-зле ще става.

            Сами сме  –

                    чуваме само своите удари сърдечни!

 

                                         15.07.2004г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за съветите, ранните ми стихове наистина са все такива
  • Напълно споделям мнението на Ева. Иначе римуването ви е на ниво.
  • Никога не сме сами, това го запомни от мен! Вместо да гледаш колко е сив света, помисли следващия път, как ти можеш да направиш света по-цветен! Ако всички гледаме негативно на живота, тогава ще изгум смисъл да живеем! Ти се опитай да промениш света към по-добро, и се радвай на слънцето всеки ден!
    Все пак те поздравявам, хубаво си го написал, но просто мисли по-ведро!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...