Повдига ми се от света,
в който днес живеем.
Свят затрупан от тъга.
Отхвърлил всичко истинско, а пеем?
Пирати хвърлят своите була
върху безгрижното ни съществуване.
Фар просветва в мига,
но скоро гасне от потисничество и робуване!
Подлост повдига жестока ръка
и ни хваща в железни окови.
Власт отравя вси сърца,
към които е поела с устреми любовни!
И днес стоим и плачем затова,
слушаме гръмките слова победни.
Знаем, все по-зле ще става.
Сами сме –
чуваме само своите удари сърдечни!
15.07.2004г.
© Стоян Стоянов Всички права запазени