От прането с домашен сапун
залютя ми в окото мехурче,
а Луната го пукна със клюн
и под пурпурен облак се су́рна.
Трудна нощ в раковина лежи,
аз подслушвам орисница стара.
Бурята като ястреб кръжи,
търси клю́ча за сто катинара.
Превъртях й стрелките назад,
и смалих я, и стъпих й в гьола!
И съдрах се от рев в този свят –
дребна, рошава, сбръчкана, гола! ...