1.07.2020 г., 3:41 ч.

Без чаши 

  Поезия
861 10 22
От прането с домашен сапун
залютя ми в окото мехурче,
а Луната го пукна със клюн
и под пурпурен облак се су́рна.
Трудна нощ в раковина лежи,
аз подслушвам орисница стара.
Бурята като ястреб кръжи,
търси клю́ча за сто катинара.
Превъртях й стрелките назад,
и смалих я, и стъпих й в гьола!
И съдрах се от рев в този свят –
дребна, рошава, сбръчкана, гола! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??