Без чаши
От прането с домашен сапун
залютя ми в окото мехурче,
а Луната го пукна със клюн
и под пурпурен облак се су́рна.
Трудна нощ в раковина лежи,
аз подслушвам орисница стара.
Бурята като ястреб кръжи,
търси клю́ча за сто катинара.
Превъртях й стрелките назад,
и смалих я, и стъпих й в гьола!
И съдрах се от рев в този свят –
дребна, рошава, сбръчкана, гола!
Сложих белег от птиче вратле
на Луната с крило чучулато!...
В сладко с ягоди спи матине́
и намига ми захарно лято...
Първоюлски вал́я и не спря!
А сестрите над мен се препират,
аз залагам ези́, те – тура́,
Буря? Юлия?... Не! – Красимира!
Колесници на звездния хор
впрягат мълнии, спят кочияши –
за какво да си дават днес зор?!
Ще се пие до дъно... без чаши!😊
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Благодаря ви!!
