15 дек. 2010 г., 20:53

Без дом 

  Поэзия
5.0 / 9
2022 0 9
По Коледа ще остана само за малко.
И вятърът търси си клони за сън.
Да ме стопли червеното вино на татко,
за огън във вените - да ме топли навън.
А мама с ръка да изтрие умората,
дето събирах в скиталчески дни.
И после да тръгна пак към високото
да кръстосвам шпаги, да разсейвам мъгли.
Да мъкна буреносния облак между миглите,
да тръгвам и да знам, че ще ме чакаш у нас.
Бързо скривай в раницата ми питата!
На бездомните, мамо, се пожелава кураж!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепп Все права защищены

Предложения
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Январское утро, снежинки летят, Гуси в избушке в оконце глядят. Лёд реку в лесу зимнем нежно закрыл,...

Ещё произведения »