Dec 15, 2010, 8:53 PM

Без дом

  Poetry
2.2K 0 9

По Коледа ще остана само за малко.

И вятърът търси си клони за сън.

Да ме стопли червеното вино на татко,

за огън във вените - да ме топли навън.

 

А мама с ръка да изтрие умората,

дето събирах в скиталчески дни.

И после да тръгна пак към високото

да кръстосвам шпаги, да разсейвам мъгли.

 

Да мъкна буреносния облак между миглите,

да тръгвам и да знам, че ще ме чакаш у нас.

Бързо скривай в раницата ми питата!

На бездомните, мамо, се пожелава кураж!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепп All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...