По Коледа ще остана само за малко.
И вятърът търси си клони за сън.
Да ме стопли червеното вино на татко,
за огън във вените - да ме топли навън.
А мама с ръка да изтрие умората,
дето събирах в скиталчески дни.
И после да тръгна пак към високото
да кръстосвам шпаги, да разсейвам мъгли.
Да мъкна буреносния облак между миглите,
да тръгвам и да знам, че ще ме чакаш у нас.
Бързо скривай в раницата ми питата!
На бездомните, мамо, се пожелава кураж!
© Пепп All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
