Без думи
Някъде - сред пътища и хора,
някой приближаващ тротоар,
ще ни срещне. Може би защото
всеки сам отдавна е вървял.
Някак си тогава, неусетно,
двамата смутено ще се спрем,
казващи без думи: "Време беше,
сякаш съм те търсил с векове!
Виждах те във идващата пролет,
чувствах те във вятъра край мен,
носих те във себе си. Неволно.
Знаех, че ще дойдеш. Добър ден!"
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Эоя Михова Все права защищены
