Без думи
Някъде - сред пътища и хора,
някой приближаващ тротоар,
ще ни срещне. Може би защото
всеки сам отдавна е вървял.
Някак си тогава, неусетно,
двамата смутено ще се спрем,
казващи без думи: "Време беше,
сякаш съм те търсил с векове!
Виждах те във идващата пролет,
чувствах те във вятъра край мен,
носих те във себе си. Неволно.
Знаех, че ще дойдеш. Добър ден!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
