16.11.2010 г., 14:26 ч.

Без думи 

  Поезия
952 2 7

             Някъде - сред пътища и хора,
             някой приближаващ тротоар,
             ще ни срещне. Може би защото
             всеки сам отдавна е вървял.

             Някак си тогава, неусетно,
             двамата смутено ще се спрем,
             казващи без думи: "Време беше,
             сякаш съм те търсил с векове!

             Виждах те във идващата пролет,
             чувствах те във вятъра край мен,
             носих те във себе си. Неволно.
             Знаех, че ще дойдеш. Добър ден!"


© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??