11 янв. 2008 г., 19:26

Без думи

891 0 5

 


 


 


 


Не съм добър поет -


пиша само за себе си.


Не. Не си мисли, че съм зает,


за да свикна ми трябват месеци.


 


 


Искаш стихче да Ти подаря,


а аз те чувствам толкова близка.


Поезията не е за приятел. Тя е самота.

 

Тя е на душата тънката ризка.


 


 


Не ти листига моето” Здравей”?


С него аз казвам доста неща.


Здрава бъди, работи и живей -


ще се умориш и по-кратка ще бъде нощта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...