Без думи
Ръката ти, сияние в нощта,
докосвайки ме, с нея ще изгарям,
от лумналия огън на страстта,
единствено “обичам” ще повтарям.
Погълнат, във очите ти, мълча,
със устни бавно почваш да ме пиеш,
безмълвно със сърцето си крещя,
обичаш ме, не можеш да го скриеш.
Косите ти, неземна пелена,
обгърнала телата ни във мрака,
без дъх, без думи, само сетива,
“обичам те” крещи душата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петко Илиев Все права защищены
