Без думи
Ръката ти, сияние в нощта,
докосвайки ме, с нея ще изгарям,
от лумналия огън на страстта,
единствено “обичам” ще повтарям.
Погълнат, във очите ти, мълча,
със устни бавно почваш да ме пиеш,
безмълвно със сърцето си крещя,
обичаш ме, не можеш да го скриеш.
Косите ти, неземна пелена,
обгърнала телата ни във мрака,
без дъх, без думи, само сетива,
“обичам те” крещи душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петко Илиев Всички права запазени
