Ръката ти, сияние в нощта,
докосвайки ме, с нея ще изгарям,
от лумналия огън на страстта,
единствено “обичам” ще повтарям.
Погълнат, във очите ти, мълча,
със устни бавно почваш да ме пиеш,
безмълвно със сърцето си крещя,
обичаш ме, не можеш да го скриеш.
Косите ти, неземна пелена,
обгърнала телата ни във мрака,
без дъх, без думи, само сетива,
“обичам те” крещи душата.
© Петко Илиев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
