Седя тук като черна сган.

Душата ми плаче, ридае.

И защо не зная.

За мечти ли несбъднати или приказки!?

Времето мрачно, дъждовно ...

Открива в теб носталгия,

тъга умиращи надежди,

но ще дойде нов ден, нов сезон,

в който да откриеш слънцето

и живота си, любовта,

да си подариш още един хубав

изпълнен с усмивки ден.

Ще дойде... Ала сега седиш

и мълчаливо душата ти ридае,

ала зная, има хора с тежка съдба

и неволи, и те се борят,

и усмивката никога не пада.

Дори очите да са тъжни,

те са с гордо вдигната глава.

За туй не седи намръщен

и времето да е виновно,

а вземи живота си в ръце

и пример от другите хора! 

        Таня Андонова