Без думи
447
0
1
Седя тук като черна сган.
Душата ми плаче, ридае.
И защо не зная.
За мечти ли несбъднати или приказки!?
Времето мрачно, дъждовно ...
Открива в теб носталгия,
тъга умиращи надежди,
но ще дойде нов ден, нов сезон,
в който да откриеш слънцето
и живота си, любовта,
да си подариш още един хубав
изпълнен с усмивки ден.
Ще дойде... Ала сега седиш
и мълчаливо душата ти ридае,
ала зная, има хора с тежка съдба
и неволи, и те се борят,
и усмивката никога не пада.
Дори очите да са тъжни,
те са с гордо вдигната глава.
За туй не седи намръщен
и времето да е виновно,
а вземи живота си в ръце
и пример от другите хора!
Таня Андонова
© Таня Андонова All rights reserved.
