Седя тук като черна сган.
Душата ми плаче, ридае.
И защо не зная.
За мечти ли несбъднати или приказки!?
Времето мрачно, дъждовно ...
Открива в теб носталгия,
тъга умиращи надежди,
но ще дойде нов ден, нов сезон,
в който да откриеш слънцето
и живота си, любовта,
да си подариш още един хубав
изпълнен с усмивки ден. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up