13 мая 2012 г., 16:53

Без Ева в Райската градина...

571 0 0

Без Ева в Райската градина...

 

                                           на Ева...

 

Веднъж във Райската Градина

бе Господ ме поканил сам:

бе точно като по картина,

но Ева нямаше я там...

 

От плод дърветата тежаха,

цветя ухаеха навред

и птици влюбени летяхя,

и пееха, но все в дует...

 

И Ангели летяха с песни,

звезди искряха през деня,

а във потоците небесни

течеше мед вместо вода...

 

Разхождаха се полуголи

жени по Райският мегдан:

за нежни тържества готови,

но Ева нямаше я там.

 

Змия забързано пълзеше,

от ужас вцепених се ням,

в устата ябълка държеше,

но Ева нямаше я там...

 

Тогава се помолих Богу:

-Върни ме долу Боже!..Знай

без Ева просто аз не мога-

без нея Раят не е Рай!..

 

Не чул до днес молба такава

добрият Старец онемя:

-Добре върви!..Върви тогава

обратно в своята Земя!...

 

-А може ли да пожелая

за Любовта ни опит нов,

че там (изгонена от Рая!)

ме чака Ева за Любов?..

 

 

Тогава в Райската градина

 

                 д-р Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...