22 мая 2012 г., 19:49

Без грим

775 0 15

 

 

 

                    Б Е З   Г Р И М

 

 

През май родих се. На брега на Тунджа.

Съвсем не съм типичният телец,

но свободата за бика е нужна.

Троша окови с песен на звънец.

 

Написах две-три книги със надежда

и някой друг да се открие в тях.

По пулса на душата си подреждам

във стиховете своя плач и смях.

 

И като сок на праскова узряла

изливам се в сърцето на деня.

Ни себе си, нито пък вас предала,

живея аз без чувство за вина.

 

 

2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрав, Плами!
    Петя, дай ми в лични адреса си - ще ти изпратя последната си стихосбирка!
  • И аз се спрях при теб - без чувство на вина!
    Пък ако успея да се сдобия с някоя от книжките ти - ех, ще съм още по-щастлива!
  • Това си ти Поздрав, пастирке!
  • Благодаря за Тунджанския поздрав на Сиси,за ласкавите думи на Ели и за разкошния поетичен коментар на Дочка!
  • Лаконично и скромно.Живот в три куплета.
    И богатствата скрити дълбоко.
    То и само с душа да остане поетът
    ще му бъде и пълно, и много...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...