Б Е З Г Р И М
През май родих се. На брега на Тунджа.
Съвсем не съм типичният телец,
но свободата за бика е нужна.
Троша окови с песен на звънец.
Написах две-три книги със надежда
и някой друг да се открие в тях.
По пулса на душата си подреждам
във стиховете своя плач и смях.
И като сок на праскова узряла
изливам се в сърцето на деня.
Ни себе си, нито пък вас предала,
живея аз без чувство за вина.
2007
© Мария Панайотова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
