22.05.2012 г., 19:49

Без грим

768 0 15

 

 

 

                    Б Е З   Г Р И М

 

 

През май родих се. На брега на Тунджа.

Съвсем не съм типичният телец,

но свободата за бика е нужна.

Троша окови с песен на звънец.

 

Написах две-три книги със надежда

и някой друг да се открие в тях.

По пулса на душата си подреждам

във стиховете своя плач и смях.

 

И като сок на праскова узряла

изливам се в сърцето на деня.

Ни себе си, нито пък вас предала,

живея аз без чувство за вина.

 

 

2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздрав, Плами!
    Петя, дай ми в лични адреса си - ще ти изпратя последната си стихосбирка!
  • И аз се спрях при теб - без чувство на вина!
    Пък ако успея да се сдобия с някоя от книжките ти - ех, ще съм още по-щастлива!
  • Това си ти Поздрав, пастирке!
  • Благодаря за Тунджанския поздрав на Сиси,за ласкавите думи на Ели и за разкошния поетичен коментар на Дочка!
  • Лаконично и скромно.Живот в три куплета.
    И богатствата скрити дълбоко.
    То и само с душа да остане поетът
    ще му бъде и пълно, и много...

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...