22.05.2012 г., 19:49 ч.
Без грим
Б Е З Г Р И М
През май родих се. На брега на Тунджа.
Съвсем не съм типичният телец,
но свободата за бика е нужна.
Троша окови с песен на звънец.
Написах две-три книги със надежда
и някой друг да се открие в тях.
По пулса на душата си подреждам
във стиховете своя плач и смях.
И като сок на праскова узряла
изливам се в сърцето на деня.
Ни себе си, нито пък вас предала,
живея аз без чувство за вина.
2007
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И аз се спрях при теб - без чувство на вина!
Пък ако успея да се сдобия с някоя от книжките ти - ех, ще съм още по-щастлива!
-
Това си ти Поздрав, пастирке!
-
Благодаря за Тунджанския поздрав на Сиси,за ласкавите думи на Ели и за разкошния поетичен коментар на Дочка!
-
Лаконично и скромно.Живот в три куплета.
И богатствата скрити дълбоко.
То и само с душа да остане поетът
ще му бъде и пълно, и много... -
Красиво написан стих!Хареса ми много!
-
Тунджански поздрав, Мария!
-
И от мен имаш поздрав, Чо Ою!
-
Както винаги, сте много мили с мен, приятели!
Желая ви хубави празници: Ангел, Нина и Ваня! -
Чувството за вина е за виновните, а ти и твоите книги сте истинско очарование, за което трябва само да ти се благодари, че те има!Сърдечен поздрав!
-
Чиста душа си, Мария - щом можеш да пишеш толкова жизнерадостни стихове!
Дерзай! -
Ели, приемам това стихотворение като моя поетична визитна картичка. Радвам се, че ти е харесало
-
Прекрасно откровение, Мария! Поздрав!
-
Благодаря, че наминахте, приятели!Сърдечен поздрав: Силвия и Илко!
-
Поздрав, Мария!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Петя, дай ми в лични адреса си - ще ти изпратя последната си стихосбирка!