Без име
Събудих се рано, а ти все още спеше,
тихо снега валеше навън,
погледах те мъничко, това исках само
... хубаво бе като във сън.
Станеш ли сънена ще разтъркаш очета,
ще протегнеш ръце като малко дете,
под завивките ще мърдат две боси крачета,
а очите ще търсят шоколад и кафе.
Ще се любиме двама
до припадък, до последни сили дори,
а после сгушени под юргана,
ще гледаме как навън снега тихо вали.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Адамов Все права защищены
