Без име
Събудих се рано, а ти все още спеше,
тихо снега валеше навън,
погледах те мъничко, това исках само
... хубаво бе като във сън.
Станеш ли сънена ще разтъркаш очета,
ще протегнеш ръце като малко дете,
под завивките ще мърдат две боси крачета,
а очите ще търсят шоколад и кафе.
Ще се любиме двама
до припадък, до последни сили дори,
а после сгушени под юргана,
ще гледаме как навън снега тихо вали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Адамов Всички права запазени
