Без име
Преди да си вкусил страха,
на ръба се събуждаш без време,
прелиташ гори, езера,
морета, океани големи.
Преди от страха да си пил,
не съзнаваш, когато боли те,
не плачеш наистина,
дори да кърви,
дом и утеха за теб са горите.
Преди да си тръгне от теб
и последната минута време,
превръща се бавно във лед
и следва обратно броене.
Когато се връщаш назад,
а мечтите ти напреде отиват,
реално боли
и целият свят
оставя те сякаш без име...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Танева Все права защищены
