desito_t (Десислава Танева)
130 292
Oct 30, 2011, 7:30 PM

Без име 

  Poetry » Other
731 0 4

Преди да си вкусил страха,

на ръба се събуждаш без време,

прелиташ гори, езера,

морета, океани големи.

Преди от страха да си пил,

не съзнаваш, когато боли те,

не плачеш наистина,

дори да кърви,

дом и утеха за теб са горите.

 

Преди да си тръгне от теб

и последната минута време,

превръща се бавно във лед

и следва обратно броене.

Когато се връщаш назад,

а мечтите ти напреде отиват,

реално боли

и целият свят

оставя те сякаш без име...

© Десислава Танева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??