desito_t (Десислава Танева)
130 292
30.10.2011 г., 19:30 ч.

Без име 

  Поезия » Друга
806 0 4

Преди да си вкусил страха,

на ръба се събуждаш без време,

прелиташ гори, езера,

морета, океани големи.

Преди от страха да си пил,

не съзнаваш, когато боли те,

не плачеш наистина,

дори да кърви,

дом и утеха за теб са горите.

 

Преди да си тръгне от теб

и последната минута време,

превръща се бавно във лед

и следва обратно броене.

Когато се връщаш назад,

а мечтите ти напреде отиват,

реално боли

и целият свят

оставя те сякаш без име...

© Десислава Танева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??