Без име
Преди да си вкусил страха,
на ръба се събуждаш без време,
прелиташ гори, езера,
морета, океани големи.
Преди от страха да си пил,
не съзнаваш, когато боли те,
не плачеш наистина,
дори да кърви,
дом и утеха за теб са горите.
Преди да си тръгне от теб
и последната минута време,
превръща се бавно във лед
и следва обратно броене.
Когато се връщаш назад,
а мечтите ти напреде отиват,
реално боли
и целият свят
оставя те сякаш без име...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
