(без име)
Защо е невъзможно да обичаш,
когато изгаряш от поглед един?
Защо е трудно да обичаш,
когато виждаш пред себе си любов?
Миг щастие ли бе всичко
или просто поредната игра,
прикрити чувства
и след това тъга...?
Въпроси много, а отговори няма,
дали е нужно да мислим за това?
Отчуждаваме се бавно, неусетно,
дали това решава цялата игра?
Но боли, когато виждаш безразличие
в очите, които те обичаха преди,
получаваш мълчание
и пак боли, боли, боли...
когато изгаряш от поглед един?
Защо е трудно да обичаш,
когато виждаш пред себе си любов?
Миг щастие ли бе всичко
или просто поредната игра,
прикрити чувства
и след това тъга...?
Въпроси много, а отговори няма,
дали е нужно да мислим за това?
Отчуждаваме се бавно, неусетно,
дали това решава цялата игра?
Но боли, когато виждаш безразличие
в очите, които те обичаха преди,
получаваш мълчание
и пак боли, боли, боли...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Петрова Все права защищены
