Feb 4, 2009, 3:17 PM

(без име)

  Poetry » Love
838 0 2
Защо е невъзможно да обичаш,
когато изгаряш от поглед един?
Защо е трудно да обичаш,
когато виждаш пред себе си любов?

Миг щастие ли бе всичко
или просто поредната игра,
прикрити чувства
и след това тъга...?

Въпроси много, а отговори няма,
дали е нужно да мислим за това?
Отчуждаваме се бавно, неусетно,
дали това решава цялата игра?

Но боли, когато виждаш безразличие
в очите, които те обичаха преди,
получаваш мълчание
и пак боли, боли, боли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • За съжаление съм, бе трудно (меко казано) ...
  • Но боли, когато виждаш безразличие
    в очите, които те обичаха преди

    Тази болка съм я изпитала наистина боли адски много!
    Надявам се да не си се докоснала наистина до нея!
    Успех!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...