26 янв. 2025 г., 09:07

Без Име...

338 0 0

 

Вкус заспива някога порива

ураган пречупил горчива мачта

бягаща към миналото и от безвъзвратно

срязало платно опънато

от попътен вятър...

полуразрушен увяхва моста съкрушен

от дръзки думите излишни и спонтанни грешни

бягащи в съзнанието ми ден след ден

Умиращ лъч в сянка преминава

в моят Бог превръща

някъде от жажда пресъхналата болка

при нея блясък тялото ти с право ме осъжда

Дъното ти приспива ме с надежда плаха

от последен превес между скали към без изход

дежа ву само там без брод...

орел свободен в празен пуст каньон

крила широки в друг живот...

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Stew Carrey Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...