26.01.2025 г., 9:07

Без Име...

335 0 0

 

Вкус заспива някога порива

ураган пречупил горчива мачта

бягаща към миналото и от безвъзвратно

срязало платно опънато

от попътен вятър...

полуразрушен увяхва моста съкрушен

от дръзки думите излишни и спонтанни грешни

бягащи в съзнанието ми ден след ден

Умиращ лъч в сянка преминава

в моят Бог превръща

някъде от жажда пресъхналата болка

при нея блясък тялото ти с право ме осъжда

Дъното ти приспива ме с надежда плаха

от последен превес между скали към без изход

дежа ву само там без брод...

орел свободен в празен пуст каньон

крила широки в друг живот...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Stew Carrey Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...