Без име в нощта
БЕЗ ИМЕ В НОЩТА
Събличат се момичета.
Без име. Без очи.
Очите им са въглени,
изтляли в огън чужд.
Но през деня е студ.
Не топли огънят
от чуждото огнище
В нощта окото стъклено,
изцъклено,
като хобот на насекомо -
алчно смуче красотата
от сърцата им.
Безстрастно,
безпощадно,
безвъзвратно.
Дори приятно.
Сякаш приказка в нощта,
в която са принцеси.
Момичета продават
огъня си млад.
На сметка и на час.
Срещу илюзии за страст.
И обич.
Когато изтрезнеят
от пиянството на суетата,
абстинентни,
ще обърнат огледалото
навътре.
Ще погледнат в него.
Не ще открият много.
Едва ще си личат
върху стъклото
щрихите от спомена
за онова, което са били.
Нощите от него
бавно са изтривали
огъня в очите
и усмивката.
Момичета продават утрето.
За вчера.
На очи, със хищна похот
във зениците.
Събличат се момичета.
На нощ - перо -
продават си крилете.
Белите криле,
с които се лети до бяло утре.
А името им бащино
като прокажено се свива,
парцаливо,
под черното дантелено бельо,
захвърлено във ъгъла.
Където чакат още малко
оскубани пера за продан.
На старите търговци,
които в нощите купуват огън
от чужди дъщери.
А сутринта във храма
праведно се кръстят
пред иконите
и търсят индулгенции.
За чиста съвест.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даша Все права защищены
