Без изход
Тичам.
Безспир.
Дишам учестено
и по-учестено.
Едва си поемам дъх.
Не спирам.
Давя се в сълзите си.
Краката не ме държат.
Блъскам се.
Продължавам
да тичам.
Загубих се.
Не мога да открия изхода.
Никъде няма табели,
само мрак
и студ.
Писък.
Собственият ми глас отеква
в бездната.
Искам да изляза от лабиринта
на болния си мозък.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анин Все права защищены
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
