Без изход
Тичам.
Безспир.
Дишам учестено
и по-учестено.
Едва си поемам дъх.
Не спирам.
Давя се в сълзите си.
Краката не ме държат.
Блъскам се.
Продължавам
да тичам.
Загубих се.
Не мога да открия изхода.
Никъде няма табели,
само мрак
и студ.
Писък.
Собственият ми глас отеква
в бездната.
Искам да изляза от лабиринта
на болния си мозък.
© Анин All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
