Без изход
Тичам.
Безспир.
Дишам учестено
и по-учестено.
Едва си поемам дъх.
Не спирам.
Давя се в сълзите си.
Краката не ме държат.
Блъскам се.
Продължавам
да тичам.
Загубих се.
Не мога да открия изхода.
Никъде няма табели,
само мрак
и студ.
Писък.
Собственият ми глас отеква
в бездната.
Искам да изляза от лабиринта
на болния си мозък.
© Анин All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
