Без изход
Тичам.
Безспир.
Дишам учестено
и по-учестено.
Едва си поемам дъх.
Не спирам.
Давя се в сълзите си.
Краката не ме държат.
Блъскам се.
Продължавам
да тичам.
Загубих се.
Не мога да открия изхода.
Никъде няма табели,
само мрак
и студ.
Писък.
Собственият ми глас отеква
в бездната.
Искам да изляза от лабиринта
на болния си мозък.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
