Без изход
Тичам.
Безспир.
Дишам учестено
и по-учестено.
Едва си поемам дъх.
Не спирам.
Давя се в сълзите си.
Краката не ме държат.
Блъскам се.
Продължавам
да тичам.
Загубих се.
Не мога да открия изхода.
Никъде няма табели,
само мрак
и студ.
Писък.
Собственият ми глас отеква
в бездната.
Искам да изляза от лабиринта
на болния си мозък.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
