20 дек. 2016 г., 17:00  

Без край няма и междинно 

  Поэзия » Философская
279 0 0

Човечеството страда.
Само създава си ада.

Някъде дълбоко в нас

знам,че иде и нашият час.

Някои чакат го в захлас,

други трепнат от страх.

 

Но би бил животът космическа трагедия,

ако живеем стотици хилядолетия.

Изваяни сме от безброй промени

за милиони години малки и големи.

Невъзможна е революция

от постоянната еволюция!

 

Можеш ли цяла безкрайност

да изпитваш само омайност?

Без никаква болка и страдание, 

възможно ли е ново познание?

 

Тези въпроси сериозни

остават по-добре заглушени.

По-лесно е да сме кичозни

и огньовете отвътре – потушени.

 

Знам, че прескачам от тема на тема

без да изложа ясна теорема,

но идея ми е проста и е една:

дай уют в душата си и на смъртта.

 

Какво ако няма живот след това?

Нима може да твърдим знание сега?

Не, ако бягаш от финала на представлението,

ще те застига вечно съкрушението!

 

Всеки обичан и мил ще умре,

но нека тази мисъл не ни спре!

Нека моментите споделени

текат във нашите вени!

Нека дават такъв блясък и сияние,

че да отмие всякакво отчаяние!

 

Ни адът, ни раят са някъде отвъд,

те са посоки на нашите разум и плът!

 

Намери силата да ходиш по твоя си път!

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??