20.12.2016 г., 17:00  

Без край няма и междинно

459 0 0

Човечеството страда.
Само създава си ада.

Някъде дълбоко в нас

знам,че иде и нашият час.

Някои чакат го в захлас,

други трепнат от страх.

 

Но би бил животът космическа трагедия,

ако живеем стотици хилядолетия.

Изваяни сме от безброй промени

за милиони години малки и големи.

Невъзможна е революция

от постоянната еволюция!

 

Можеш ли цяла безкрайност

да изпитваш само омайност?

Без никаква болка и страдание, 

възможно ли е ново познание?

 

Тези въпроси сериозни

остават по-добре заглушени.

По-лесно е да сме кичозни

и огньовете отвътре – потушени.

 

Знам, че прескачам от тема на тема

без да изложа ясна теорема,

но идея ми е проста и е една:

дай уют в душата си и на смъртта.

 

Какво ако няма живот след това?

Нима може да твърдим знание сега?

Не, ако бягаш от финала на представлението,

ще те застига вечно съкрушението!

 

Всеки обичан и мил ще умре,

но нека тази мисъл не ни спре!

Нека моментите споделени

текат във нашите вени!

Нека дават такъв блясък и сияние,

че да отмие всякакво отчаяние!

 

Ни адът, ни раят са някъде отвъд,

те са посоки на нашите разум и плът!

 

Намери силата да ходиш по твоя си път!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...