Без любов
Вървя и тихо се заричам:
Помни старозаветната притча!
Тя учи ни, без да голославя:
Без любов, не, недей склонява!
За думите в ума е тясно,
широко е на мислите...
Без любовта, без любовта си нищо,
неверен, неразбран - бродник чужд!
И тътне, и зъзне земята в омраза
във Ада - загубила Рая!
И тръгвам в бъдеще виртуално
с надежда (без топлина) към вас,
приятели!
И... осъмнали в някоя утрин,
с мухлясали размисли пусти,
надеждата ще е достатъчна ли,
любовта да върнем, безостатъчна!?
Помни старозаветната притча!
Тя учи ни, без да голославя:
Без любов, не, недей склонява!
За думите в ума е тясно,
широко е на мислите...
Без любовта, без любовта си нищо,
неверен, неразбран - бродник чужд!
И тътне, и зъзне земята в омраза
във Ада - загубила Рая!
И тръгвам в бъдеще виртуално
с надежда (без топлина) към вас,
приятели!
И... осъмнали в някоя утрин,
с мухлясали размисли пусти,
надеждата ще е достатъчна ли,
любовта да върнем, безостатъчна!?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
