3.12.2007 г., 7:54 ч.

Без любов 

  Поезия » Бели стихове
587 0 21
Вървя и тихо се заричам:
Помни старозаветната притча!
Тя учи ни, без да голославя:
Без любов, не, недей склонява!

За думите в ума е тясно,
широко е на мислите...
Без любовта, без любовта си нищо,
неверен, неразбран - бродник чужд!

И тътне, и зъзне земята в омраза
във Ада - загубила Рая!
И тръгвам в бъдеще виртуално
с надежда (без топлина) към вас,
                                          приятели!

И... осъмнали в някоя утрин,
с мухлясали размисли пусти,
надеждата ще е достатъчна ли,
любовта да върнем, безостатъчна!?

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??