Вървя и тихо се заричам:
Помни старозаветната притча!
Тя учи ни, без да голославя:
Без любов, не, недей склонява!
За думите в ума е тясно,
широко е на мислите...
Без любовта, без любовта си нищо,
неверен, неразбран - бродник чужд!
И тътне, и зъзне земята в омраза
във Ада - загубила Рая!
И тръгвам в бъдеще виртуално
с надежда (без топлина) към вас, ...