19 окт. 2011 г., 22:03

Без любов

906 0 8

Ден след ден оцелява сама,

като пясък животът изтича...

Без любов, без усмивки... така,

ден след ден преминават - безлични.

 

Тя събира троха по троха,

той събраното в пепел превръща.

И без него опитва - сама,

но обсебил я с власт, пак се връща.

 

Вече няма надежда, ни мощ,

знае,  тъй ù е тук отредено:

да живее във мрак, без любов

и от жребия свой победена...

                                    17.10.2011 г.       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веси Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Сиси!
    Да,така е-много са. Но те нямат нужда от съжаление или критика.Те имат нужда от помощ... А умеем ли да я даваме?
  • "да живее във мрак, без любов

    и от жребия свой победена...

    Винаги има начин да се победи или смени жребия!!!Поздрави и от мен!
  • Тъжно е ,но много жени живеят така!Поздравления за истинския стих!
  • !!!...
  • Благодаря на всички за коментарите! С поздрав и усмивка!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...