Ден след ден оцелява сама,
като пясък животът изтича...
Без любов, без усмивки... така,
ден след ден преминават - безлични.
Тя събира троха по троха,
той събраното в пепел превръща.
И без него опитва - сама,
но обсебил я с власт, пак се връща.
Вече няма надежда, ни мощ,
знае, тъй ù е тук отредено:
да живее във мрак, без любов
и от жребия свой победена...
17.10.2011 г.
© Веси Василева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
