19.10.2011 г., 22:03

Без любов

902 0 8

Ден след ден оцелява сама,

като пясък животът изтича...

Без любов, без усмивки... така,

ден след ден преминават - безлични.

 

Тя събира троха по троха,

той събраното в пепел превръща.

И без него опитва - сама,

но обсебил я с власт, пак се връща.

 

Вече няма надежда, ни мощ,

знае,  тъй ù е тук отредено:

да живее във мрак, без любов

и от жребия свой победена...

                                    17.10.2011 г.       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веси Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Сиси!
    Да,така е-много са. Но те нямат нужда от съжаление или критика.Те имат нужда от помощ... А умеем ли да я даваме?
  • "да живее във мрак, без любов

    и от жребия свой победена...

    Винаги има начин да се победи или смени жребия!!!Поздрави и от мен!
  • Тъжно е ,но много жени живеят така!Поздравления за истинския стих!
  • !!!...
  • Благодаря на всички за коментарите! С поздрав и усмивка!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...