10 апр. 2010 г., 16:32

Без мен

803 0 7

Кажи ми - как нощем заспиваш, 
щом знаеш, че някъде там, 
под звездния плащ, нас покриващ, 
тъгува за теб някой сам? 

Кажи ми дали ти се случват 
онези лудешки  неща, 
които сърцето улучват 
и правят прекрасен съня? 

И как ли се будиш отново - 
с усмивка ли  или с тъга 
и чаша, с кафето готово,
поднася ли нежна ръка? 

И пак ли все още сънливо,
с целувка подслаждаш го ти 
и казваш, че ти е горчиво, 
с онези блестящи очи? 

През целия ден, ти кажи ми , 
очакваш ли нежния глас, 
нашепващ ти с обич "Любими, 
с тебе съм винаги аз!" 

Отново дали си щастлив?
Не зная, но искам да си! 
Желая ти всичко това, 
което за мен беше ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...