Apr 10, 2010, 4:32 PM

Без мен

  Poetry » Love
799 0 7

Кажи ми - как нощем заспиваш, 
щом знаеш, че някъде там, 
под звездния плащ, нас покриващ, 
тъгува за теб някой сам? 

Кажи ми дали ти се случват 
онези лудешки  неща, 
които сърцето улучват 
и правят прекрасен съня? 

И как ли се будиш отново - 
с усмивка ли  или с тъга 
и чаша, с кафето готово,
поднася ли нежна ръка? 

И пак ли все още сънливо,
с целувка подслаждаш го ти 
и казваш, че ти е горчиво, 
с онези блестящи очи? 

През целия ден, ти кажи ми , 
очакваш ли нежния глас, 
нашепващ ти с обич "Любими, 
с тебе съм винаги аз!" 

Отново дали си щастлив?
Не зная, но искам да си! 
Желая ти всичко това, 
което за мен беше ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...