Apr 10, 2010, 4:32 PM

Без мен

  Poetry » Love
804 0 7

Кажи ми - как нощем заспиваш, 
щом знаеш, че някъде там, 
под звездния плащ, нас покриващ, 
тъгува за теб някой сам? 

Кажи ми дали ти се случват 
онези лудешки  неща, 
които сърцето улучват 
и правят прекрасен съня? 

И как ли се будиш отново - 
с усмивка ли  или с тъга 
и чаша, с кафето готово,
поднася ли нежна ръка? 

И пак ли все още сънливо,
с целувка подслаждаш го ти 
и казваш, че ти е горчиво, 
с онези блестящи очи? 

През целия ден, ти кажи ми , 
очакваш ли нежния глас, 
нашепващ ти с обич "Любими, 
с тебе съм винаги аз!" 

Отново дали си щастлив?
Не зная, но искам да си! 
Желая ти всичко това, 
което за мен беше ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...