Без мир...
(Кой ли на тях е стъпил, с какво ли ги притиска?)
Чувства гаснат, моите НЕ, колкото и да ми се иска...
На място как мирно да остана?
Когато мир ще има чак след океана.
Запушват гърлото ми предсмъртни викове нечути,
душа с тяло дуел водят вече толкова безброй пъти.
Захващам нещо интересно, второ, трето, вниманието ми не задържа,
късметът лош ме следва неотлъчно, друг би казал „не се издържа".
Желание единствено неспирно препуска в моите мисли -
да тичам, да тичам, до там, до там... където слънцето залязва,
всичко, що на него погледа ми спре се, натам показва.
Там някой, някого ще чака още, бъдеще от светлина да има.
Стигна ли, ще я намеря, но дали ще бъде тя моята любима?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Борислав Иванов Все права защищены
