xpuc4o (Христо)
61 183
4 июл. 2006 г., 21:25

БЕЗ МОЕТО ЛИБЕ 

  Поэзия
939 0 8

Горо ле,горо,
              шуми,
                     трънаци,
   прибери ме,
      запей ми тъжната песна,
 прегърни ме
             с остри си бодли,
     с тишина целуни ме небесна.
Пронижи ме
           в смърт една ми,
         съдба ориса мене сиротен,
                  бог ориса ме сам-самин.
Небо,
      звездици ти нямаш,
          само облаци бурни мене прати,
     мен самичък срази без пощада
                с мълния и отровни стрели.
Земьо,
       разгърни се широко,
   погълни сърце ми проклето
          в пламъци от горещи сълзи.
Въглен студен 
                ми тегне на рамо
             и нямо думите мои преви.
Рекичке бистра,
                    студена,
       бурна
          повлечи ме на дъното ти,
   нека не дишам,
           сам-самичък живея,
                      нека веч не боли.
Скалиста планино,
        засипи ме с тежки довари,
     късове лед,
                клони и пръст,
   че без ласка от моето либе 
                               мене остави
        и е мъчно да нося тежкия кръст.
Вълчи вятър,
       студ изведнъж се изви,
    посивял е светът,
          засипан с катран от души.
Ден подир ден съм самичък,
        земята-море без пътеки,
                   поле от слепи очи,
   думите-остриета в гърба ми,
                лъжите-опасни вълни.
Час подир час все умирам
        не чувствам сърце ми в гърди,
    че моето либе не е до мене,
                а ориста ми тъжно мълчи.
Нека обгърне ме тъмната доба,
      с черна роба
          черната земя мен да посрещне,
     че без момичето мое не дишам,
                 а от студа всичко ми тегне
        и във душа ми две бразди
   от сълзи
               и гласът ми от болката стене.
Цвете мое къде си ?
    Либе,мое вярно либе,
върни се !
Любов вечна,
    до смърт те обичам,
  от вярност ми кръвта спира,
        че без теб не живея,
                либе вярно,
                          върни се !
Коня си ще пришпоря,
          ще пребродя всички земи,
       докато теб не открия
            и спре силно така да боли.
Живота ми нейде ще хвърля,
            върху студената жар на тази съдба,
   че любовта ме пламтяща изгаря
                             към тебе либе мило,
                                            като към жена.

© Христо Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ей хора,извинявайте ако не ви харесва!!Не съм карал някой да го чете и не съм казвал,че е написано от велик писател!!!!И какъв фолклор искате от 20-годишен???!!Нямам такъв опит!!Вече ви казах,че не съм професионалист,а и това което пиша е просто от сърце и е нещо,което съм искал и искам да споделя!!!И все пак ви благодаря за мнението!!
  • браво светославе прав си
  • кое либе бе?оная смръдла ли?не мога да разбера защо ме обиждаш по този гаден начин като ходиш с оная смръдла
  • е много е хубавокак да не му сложа една 6-ка
  • Обичам стихове, които ме връщат в народното творчество, в песните на баба, във фолклора, традицията.
    Благодаря ти за удоволствието Христо!
    Много ми хареса твоята песен!
    Бъди щастлив
  • Благодаря ти Злати!!Аз съм твърде малък за професионалист!!!Но това което пиша ми идва от сърцето!!Благодаря ти и за съветите!!Наистина отценям всеки един такъв!!!!
  • И аз те поздравявам.
    Но за такъв стих, който целиш трябва още изпипване.
    Не съм професионалист, има много такива.
    Това е субективно мнение. Определено имаш дарба.
  • Благодаря ти Гери!!!Радвам се,че ти е харесало!!Надявам се и други да видят нещо хубаво в него!
Предложения
: ??:??