БЕЗ МОЕТО ЛИБЕ
Горо ле,горо,
шуми,
трънаци,
прибери ме,
запей ми тъжната песна,
прегърни ме
с остри си бодли,
с тишина целуни ме небесна.
Пронижи ме
в смърт една ми,
съдба ориса мене сиротен,
бог ориса ме сам-самин.
Небо,
звездици ти нямаш,
само облаци бурни мене прати,
мен самичък срази без пощада
с мълния и отровни стрели.
Земьо,
разгърни се широко,
погълни сърце ми проклето
в пламъци от горещи сълзи.
Въглен студен
ми тегне на рамо
и нямо думите мои преви.
Рекичке бистра,
студена,
бурна
повлечи ме на дъното ти,
нека не дишам,
сам-самичък живея,
нека веч не боли.
Скалиста планино,
засипи ме с тежки довари,
късове лед,
клони и пръст,
че без ласка от моето либе
мене остави
и е мъчно да нося тежкия кръст.
Вълчи вятър,
студ изведнъж се изви,
посивял е светът,
засипан с катран от души.
Ден подир ден съм самичък,
земята-море без пътеки,
поле от слепи очи,
думите-остриета в гърба ми,
лъжите-опасни вълни.
Час подир час все умирам
не чувствам сърце ми в гърди,
че моето либе не е до мене,
а ориста ми тъжно мълчи.
Нека обгърне ме тъмната доба,
с черна роба
черната земя мен да посрещне,
че без момичето мое не дишам,
а от студа всичко ми тегне
и във душа ми две бразди
от сълзи
и гласът ми от болката стене.
Цвете мое къде си ?
Либе,мое вярно либе,
върни се !
Любов вечна,
до смърт те обичам,
от вярност ми кръвта спира,
че без теб не живея,
либе вярно,
върни се !
Коня си ще пришпоря,
ще пребродя всички земи,
докато теб не открия
и спре силно така да боли.
Живота ми нейде ще хвърля,
върху студената жар на тази съдба,
че любовта ме пламтяща изгаря
към тебе либе мило,
като към жена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Всички права запазени
Нямам такъв опит!!Вече ви казах,че не съм професионалист,а и това което пиша е просто от сърце и е нещо,което съм искал и искам да споделя!!!И все пак ви благодаря за мнението!!
