БЕЗ МОЕТО ЛИБЕ
Горо ле,горо,
шуми,
трънаци,
прибери ме,
запей ми тъжната песна,
прегърни ме
с остри си бодли,
с тишина целуни ме небесна.
Пронижи ме
в смърт една ми,
съдба ориса мене сиротен,
бог ориса ме сам-самин.
Небо,
звездици ти нямаш,
само облаци бурни мене прати,
мен самичък срази без пощада
с мълния и отровни стрели.
Земьо,
разгърни се широко,
погълни сърце ми проклето
в пламъци от горещи сълзи.
Въглен студен
ми тегне на рамо
и нямо думите мои преви.
Рекичке бистра,
студена,
бурна
повлечи ме на дъното ти,
нека не дишам,
сам-самичък живея,
нека веч не боли.
Скалиста планино,
засипи ме с тежки довари,
късове лед,
клони и пръст,
че без ласка от моето либе
мене остави
и е мъчно да нося тежкия кръст.
Вълчи вятър,
студ изведнъж се изви,
посивял е светът,
засипан с катран от души.
Ден подир ден съм самичък,
земята-море без пътеки,
поле от слепи очи,
думите-остриета в гърба ми,
лъжите-опасни вълни.
Час подир час все умирам
не чувствам сърце ми в гърди,
че моето либе не е до мене,
а ориста ми тъжно мълчи.
Нека обгърне ме тъмната доба,
с черна роба
черната земя мен да посрещне,
че без момичето мое не дишам,
а от студа всичко ми тегне
и във душа ми две бразди
от сълзи
и гласът ми от болката стене.
Цвете мое къде си ?
Либе,мое вярно либе,
върни се !
Любов вечна,
до смърт те обичам,
от вярност ми кръвта спира,
че без теб не живея,
либе вярно,
върни се !
Коня си ще пришпоря,
ще пребродя всички земи,
докато теб не открия
и спре силно така да боли.
Живота ми нейде ще хвърля,
върху студената жар на тази съдба,
че любовта ме пламтяща изгаря
към тебе либе мило,
като към жена.
© Христо All rights reserved.
Нямам такъв опит!!Вече ви казах,че не съм професионалист,а и това което пиша е просто от сърце и е нещо,което съм искал и искам да споделя!!!И все пак ви благодаря за мнението!!
