Без-никакъв-смислено
1.1K
0
1
Ненавиждам утрините.
Какво ме кара да го следвам, не разбирам.
И какво означава, че обичам те,
когато слънцето си мисли, че си отивам.
Книга, 300 страници лъжи,
а се спъна в самотата на нощта.
С една клечица ще запалим сто гори.
Под чинара в село намерих любовта.
И щом студеното задуха във косите ми,
как искам да не е сиво туй небе.
Пепеляшка може да заспи завинаги,
но Казанлък остана в моето сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сюзън Смърт Все права защищены
