sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
28 oct 2010, 14:01

Без-никакъв-смислено 

  Poesía » Otra
682 0 1

Ненавиждам утрините.

Какво ме кара да го следвам, не разбирам.

И какво означава, че обичам те,

когато слънцето си мисли, че си отивам.

 

Книга, 300 страници лъжи,

а се спъна в самотата на нощта.

С една клечица ще запалим сто гори.

Под чинара в село намерих любовта.

 

И щом студеното задуха във косите ми,

как искам да не е сиво туй небе.

Пепеляшка може да заспи завинаги,

но Казанлък остана в моето сърце.

© Сюзън Смърт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??