sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
Oct 28, 2010, 2:01 PM

Без-никакъв-смислено 

  Poetry » Other
709 0 1

Ненавиждам утрините.

Какво ме кара да го следвам, не разбирам.

И какво означава, че обичам те,

когато слънцето си мисли, че си отивам.

 

Книга, 300 страници лъжи,

а се спъна в самотата на нощта.

С една клечица ще запалим сто гори.

Под чинара в село намерих любовта.

 

И щом студеното задуха във косите ми,

как искам да не е сиво туй небе.

Пепеляшка може да заспи завинаги,

но Казанлък остана в моето сърце.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??