sorris0 (Сюзън Смърт)
176 415
28.10.2010 г., 14:01 ч.

Без-никакъв-смислено 

  Поезия » Друга
684 0 1

Ненавиждам утрините.

Какво ме кара да го следвам, не разбирам.

И какво означава, че обичам те,

когато слънцето си мисли, че си отивам.

 

Книга, 300 страници лъжи,

а се спъна в самотата на нощта.

С една клечица ще запалим сто гори.

Под чинара в село намерих любовта.

 

И щом студеното задуха във косите ми,

как искам да не е сиво туй небе.

Пепеляшка може да заспи завинаги,

но Казанлък остана в моето сърце.

© Сюзън Смърт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??